Седя на ръба на света и гадая
колко пъти ще се спънеш,
преди да паднеш.

А когато стане много трудно
се скривам търпеливо в пазвата на Венера.
Превръщам се в перла,

Не викай името ми.
Снощи си тръгна тихичко,
измъкна се покрай очите ти,

Обичам мелодията на думите. Всяка дума носи в себе си музика. Нежна мелодия или дрезгава, или твърде силна. Понякога крещя вътре в себе си или малко насън, и се будя после мълчалива и притихнала, защото думите са заспали след безсънната ...

Изстиваш ли от нелюбовта?
Тези дни четох следната мисъл – когато няма какво да направиш, не прави нищо. Няма да правя нищо. Няма да се свивам в точица, няма да изплаквам очите си, няма да търся чужди ръце, за да забравя неговите.
...

Ще го преболедувам като шарка. Малко карантина и много търпение. Леката температура ще спадне. Тъгата винаги идва с температура. И лека кашлица. Когато тъжите, белият дроб страда. Ще пия повече чай. А в миговете на безсилие ще се упражн...

Другият път
като ти дам
най-топлата си завивка,

Студът идва с неговото име. Името на най-топлия мъж, с когото съм била.
Подушвам студа с ноздрите си и се сещам как обичах да се сгушвам зад гърба му, когато вечеряхме, когато гледахме филм или когато си приказвахме. Обичах да се крия от ...

Дори не ми позволява да го обичам. Не иска нищо от мен. Не иска да получава. Напълно самодостатъчен си е в неговия си свят. През цялото време се чувствам като натрапник. Като фея с отрязани крилца, захвърлена във високите треви с всичкит...

Нямам време да мисля. Почти. Измислих всичката работа на света, за да нямам време да мисля как не ме искаш. Денят ми започва рано и свършва късно, почти в полунощ, когато принцесите вече губят пантофките си. Аз се прибирам и с двете си с...

Такова си искам лятото -
със сините, хладни утрини,
гевреците, изядени на крак,

Само ти
умееш да разплиташ
възелчетата,