Утрото се превръща в разпятие.
Пак съм сънувала Голгота.
Пак си измил ръцете си, безумецо,

Искам да намираш центъра
на твоя много скъпоценен свят
по осевата линия на корема ми

За да е хубав денят ти,
трябва да закусиш в синя чиния.
Ако искаш да се научиш

Представи си, че животът ти е една гофрета. Огромна гофрета, на която не й виждаш края. Сега веднага забрави представата си за цялата гофрета и се фокусирай върху квадратчето пред теб. Или отстрани. Ако щеш и назад. Но само едно квадр...

Имам чувството, че не мога да пиша вече. Сякаш живея във вакуума на някакви случки, на някакви хора, на някакви усещания и запечатвам всичко в мен, попивам го и после не мога да го изразя. А ми се иска. Иска ми се да излея всичко н...

Поне три пъти започвам този пост и така и не стигам по-далеч от третото изречение. Иска ми се да пиша. Да разкажа една снощно-вълшебна приказка с принцеса, принц и бал. Една приказка за очи, които се виждат най-накрая, за ръце, които не ...

Започвам да сричам отначало.
Почвам с името си, после неговото име, после сричам бавничко лека полека ня-ма лю-бов.
Звучи твърде мелодраматично и най-вече не вярвам в това, защото любов има.

Обичам...обичам дългите вечерни разходки. Топлата неделна вечер е идеална за целта, затова вместо да се прибера по добре утъпкания маршрут избирам възможно най-дългия и безопасния и поемам по него. Слагам слушалките и друга компания в то...

Усещам си всяка клетка днес,
как съществува.
Колко коства да те забравя -

Ще сложа сребърните си сандалки
и ще тръгна по млечните пътища
да гоня демоните от душата си.

Иска ми се да крещя.
От шестнадесет часа ми се иска да крещя.
Да крещя „губиш ме”,

Ще усетиш много ясно, когато вече няма да ме има в живота ти.
Ще го осъзнаеш внезапно,
като внезапно възникнала болка, която те прорязва