Аромата на кафе, хмел (от близката фабрика за бира)
и зюмбюли – божествено, дотолкова, че се чустваш безкрайно щастлив,
че те има теб и този свят,

    Утрото е ранно и все още е хладно, макар денят да обещава топлина. Автобусите се движат без закъснение, закъсняват само мислите ми по сутрешното си разписание. Все още сънят е полепнал по очите ми, които крия зад тъмните очила. Да не...

    Ето, че ми се случи. Отидох на кино сама.Това да си кажа честно ми беше първия път, в който отивам на кино сама. Това от една страна ме радва – все пак с годините нещата, които правиш за първи път намаляват. Киното по неизвестн...

Събуждам се и тази сутрин и поглеждам през прозореца – едно слънце грейнало, света навън е на шест. Ама аз май не съм. Пак някаква неувереност се прокрадва, пак някакъв глас ми шепне и ме пита: така ли трябва да са нещата, това ли ...

Хайде, казваш ми, да се разходим.
Не ме хвана за ръката,
не каза посока, не посочи пътя.

    Хайде сега, кажи ми, че не можеш, че няма да го направиш, кажи ми, че е невъзможно…казваш ми. Повтаряш го, потретваш, че няма, че не можеш да го направиш, че е невъзможно. Все едно съм на семинар по вдъхване на ентусиазъм тип ...

Посегнах към тялото ти и си помислих:не, трябва да имам и душата му.
Посегнах към душата и си помислих: не, трябва да имам живота му.
Посегнах към живота ти и си помислих: все едно и също всеки път.

Самотата, Санчо... е ден без ай си кю. Това е. Денят без ай си кю е дълъг (по-дълъг от обикновено имам впредвид. Иначе като правило като си на работа времето не лети, а се точи, като топла локумка) и много много тих. Няма го ведрия поздр...

А щурчото в мен явно пак е решил да действа. В поредния скучен, сив и много влажен ден решавам да се присъединя към голямото семейство на пишещите блогове и да взема да изливам мислите си в Инет пространството, току виж пък престана да с...