Гоним се по препълнени улици,
стигаме се само в уплашени мисли.
Превърнал си душата си в глутница,

    На всички, в чиито души се борят ангели и демони, на всички, които оцеляват след това и познават в себе си и светлото и тъмното... на тези, чиито сърца са арени на битки, в които по един или друг начин побеждава любовта...

Понякога ми се иска да усетиш гнева. Яростта, че си захвърлил всичко, че си се отказал. Да усетиш силата на едно изригващо безсилие, да видиш блясъка в очите, да усетиш погледа, който събаря и руши. Иска ми се да излея този гняв върху те...

Когато се роди моята Печал
Когато се роди моята Печал, аз грижовно се заех да я храня и да бдя над нея с любов и нежност.
Така моята Печал порасна като всяка жива твар - и стана силна, красива и пропита от чудни сладости.

Тогава една жена помоли:
   — Кажи за Радостта и Скръбта.
   А той в отговор й рече:

Не искам друго.
Само музика.
Или да съм котката

Да изхвърлим сърцата си
на гладните кучета.
Да нахраним вълците с тях.

Цяла нощ съм се молила
над разхвърляните трупове
на нашите мечти.

Пак те сънувах.
Стоеше и ме гледаше.
Наблюдаваше ме, както правиш всеки път, когато те видя насън.

Намерих те без да те търся.
После те търсих навсякъде.
Изгубих те без време и завинаги.

А наоколо има толкова любов,
прикрита зад маски
на страст и безразличие.

Намирам те в оргазмите понякога.
Отдадена на друг,
намирам теб в