Важно е да ме прочетеш. Да започнеш от главната буква, да минеш през всеки ред, всяка запетайка, да осмислиш всяка точка. Важно е да ме зачетеш привечер, докато нощта все още не се е надигнала напълно, преди да си вечерял и достатъчно да...

Будя се в разлистени утрини
в средата на декември.
Разлистих ли мислите си

„Да нямаш белите й бедра вече”.
Утробата ми не търпи извинения. Не я интересуват обясненията, доводите, причините. Разумът напразно се опитва да й обясни как стоят нещата. За нея неща няма. Има теб. Твоето пулсиращо, топло, ...