Не е толкова трудно да спреш да бягаш. Да бягаш от себе си, да бягаш от страх, да бягаш от него, от чувствата си към него. Просто затаяваш дъх в един момент и спираш. И настъпва едно спокойствие и ти става леко на душицата. Оназ...

Точно колко ти трябва да погледнеш Луната
и да разбереш, че ме има?
Обикалям по пътища,

        Чувствам се като слънчевия лъч, който гали босилека на бюрото ми. Толкова нежно по нежните му, леко мъхести, зелени листенца. Чувствам се и като босилека, гален от слънчевия лъч, попивайки светлина, а зеленото става толкова насит...

        Знаеш ли колко ми струва всеки път да преглътна себе си и да ти кажа "ела", да ти кажа "да вечеряме?". 
       И всеки път си мисля, че звучат толкова непретенциозно, защото не бих искала да те притеснявам. 
      И всеки път си ми...

      Толкова мирише на липи, че чак ми се завива свят. И корема ми се е свил на топка, но не знам дали от спомените, които навява този аромат или от горчивите хапове, които ми се налага да преглъщам (образно казано, в ролята на образа с...