"От всичко що е за пазене най-много пазете сърцето си, защото от него са изворите на живота..."
Постинги в блога от Октомври, 2007 г.
30.10.2007 14:37 -
Понякога сънувам приказки наяве...
Колко трае щастието? Един ден? Два, три, месец, година? И има ли значение въобще, не ни ли остава единствено възможността да го изживеем пълноценно, дори да е само миг?
Ако се обърна назад с чиста съвест мога да кажа, че съм има...
Ако се обърна назад с чиста съвест мога да кажа, че съм има...
30.10.2007 08:54 -
Като есен са очите му
Студените есенни утрини. Есента ме прегръща като разплакано дете и ме милва с жълто-червено-зелените си ръце.
Пише ми се, а даже не знам какво.
Отнел ми е всички думи, заел ми е всички мисли. Чудя се дали е реалност и докога ...
Пише ми се, а даже не знам какво.
Отнел ми е всички думи, заел ми е всички мисли. Чудя се дали е реалност и докога ...
25.10.2007 09:20 -
За любовта
И рече му Ал-Митра:
— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
18.10.2007 11:00 -
"... в края на краищата това е приключение."
Чувам, но не виждам очите ти.
Не виждам устните, които се движат.
Понякога нощта преминава
Не виждам устните, които се движат.
Понякога нощта преминава
15.10.2007 15:06 -
Усещане за празнота
Не ми се стои днес в офиса. Искам навън на слънце и вятър да има, та дано поразсее тъжните мисли от снощи. Очите пак ме боляха тази сутрин, а за сърцето да не говорим.. Явно всеки разговор с него ще е такъв - ту тъжен, ту радостен, но ни...
10.10.2007 09:23 -
Нежният мъх на дните ти
Ще ме откъсне като плод на зряла праскова,
ще изстърже нежния мъх с ръцете си
и ще ме изяде до костилката.
ще изстърже нежния мъх с ръцете си
и ще ме изяде до костилката.
09.10.2007 17:12 -
Set me free
Ще взема да потърся душата си
по сухите, оголени хълмове.
Ще ме брулят ветровете на Тракия,
по сухите, оголени хълмове.
Ще ме брулят ветровете на Тракия,
08.10.2007 16:54 -
something that will fill the emptiness inside...
Чакам да нахлуеш в деня ми, като стихия. Дъждът ръми тихо навън и ме побърква с еднообразието си. Не усещам вятър в косите си, а мислите ми следват коловозите, в които са вкарани насила. Искам да ме пишеш, да ме пишеш, да ме пишеш и ...
05.10.2007 09:45 -
Your supergirl
Дали ще бъдеш истински довечера,
когато се видим пред пощата?
Ще ме познаят ли очите ти
когато се видим пред пощата?
Ще ме познаят ли очите ти
02.10.2007 09:46 -
You told me that music matters
Усмихвам се, защото знам.
Болките всъщност нямат значение.
Само уроците, които научихме,
Болките всъщност нямат значение.
Само уроците, които научихме,
01.10.2007 12:19 -
Без/с тебе
И есента ще бъде твоя,
както бяха пролетта и лятото.
Може би,
както бяха пролетта и лятото.
Може би,
Търсене
За този блог
Гласове: 3349
Блогрол