Страстта прогони любовта.
После любовта се върна.
Върна се за кратко.

       Станала съм твърде чувствителна. Дори само като ме погледнеш усещам, че ме желаеш. Усещам как ме желаеш. С кожата си го усещам. После вече го знам. Но този първия път преобръща тръпките в стомаха ми. Понякога искам да затворя сети...

     Дните ми са толкова апатични, че дори не знам кога започват и кога свършват. Знам само последователността на действията си (и то предимно на задължителните) – да стана като звънне алармата, после зъби, закуска, работа, задължи...

    Видях ги снощи, ровеха в кофите за боклук. Помислих си, че нашия живот смърди много повече. Че се ровим в сърцата си и тайните си и е грозно понякога. Или винаги, но рядко го виждаме. Ръцете ни са мръсни и устните, с които сме целува...

Знаеш ли,
че се разболявам без любов?
Че не мога да отворя очите си сутрин,

Уморих се да бъда тъжна.
Дните се утаяват на дъното
на чашата, която все остава празна.

      На хората, които не спират да виждат красивото и не бягат от тъгата. Понякога истинското идва с толкова болка, че ако после ти е хубаво почти не вярваш да е истинско. Пък и кой може да каже всъщност дали е и кога спираме да вярваме...

    Искам да пиша, да пиша, да пиша. Искам да те чета. Искам да си първата буква на всяко изречение, с което ще започвам да разказвам приказки. Искам да си точката на всеки кошмар. Искам да бъдеш между редовете на стиховете, в които да о...

    Докъде можеш да стигнеш, заради удоволствието? Колко граници можеш да прекрачиш? Колко граници в себе си имам впредвид? Колко сърца можеш да погубиш? Колко мечти да затриеш, колко нерви да разбиеш? Защото си поискал някой, който не е...

Толкова бури в живота ни,
а пристанища – никакви.
Давим се в мисли

Няма те в дните.
В нощите не питаш за мене,
студено е.

Ще продължавам да търся себе си,
в нощите, в дните,
в сезоните, които се сменят.