Заспивам в ръце, онемели от искане,
притискам устни в жадните мъжки уста
не спирам да дишам, умирайки,

    Имам мъгла тази сутрин в душата си. Чувствам се почти лепкава, а бялата прозрачна пелена обвила деня, започва да ме души бавно, но сигурно. Стяга ме около гърлото и сигурно затова излизат само нечленоразделни звуци. Не знам дали и ми...

Искам да съм истинска и да ме имаш.
Знаеш, че дните ми са отразени във очите ти.
Знаеш, че се будя усмихната нощем

Ако имаше път към нежните истини,
ако имаше начин да не боли,
щяхме пак да тичаме през голи полета,

    Май само петъците успявам напоследък да стана навреме. Което включва закуска на маса, а не на крак някоя набързо забърсана филия. А напоследък е по-точно от две седмици, откогато и животът ми пак тръгна по други релси. Чудя се поняко...