Чудя се дали топлото капучино
с много пяна отгоре
ще успее да разсее
студените мисли тази сутрин.
Сякаш мъглата се е спуснала отгоре ми.
Не, че се чувствам зле.
По-скоро студът ме прави апатична
към случващото се
и губя нишките на дните,
а може би трябва да
плета кошница.
Дори ябълка не се усещам.
Успяваш да порумениш бузите ми
само понякога
с някой много нежен поглед
и думи,
които се загнездват в мислите ми
и гнездят, и пеят после
много вечери.