Блогът на deseo :: Вече знаеш

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.02.2010 11:50 - Вече знаеш

Прочетен: 1856 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 24.02.2010 12:31

И в един хубав момент, в един с нищо необособяващ се, но твърде приятен ден, докато стоиш у вас и си пиеш сутрешното кафе и слушаш вяло новините по сутрешния блок, в този изцяло сутрешен и донякъде интимен момент, когато слънцето не топли все още, само свети в очите ти, зачервени от снощните бири с аверите в задименото заведение, в което си ходите постоянно, в този именно момент, ще получиш смс от нея. Телефонът ти, на който си забравил да изключиш звука снощи, поради не много скромното количество на онези бири, ще избибка с познатия ти, стандартен сигнал, с който получават смс-ите си немалка част от хората. Обичаш всъщност този стандартен сигнал, който придава уют на иначе малкото безуютие от факта, че всеки може да ти прати смс. Обичаш да получаваш смс-и, обичаш сутрините, като тази, обичаш приятелите си, не само, защото можете да пиете бири заедно, а и защото можеш да им говориш дълго за нея. „Нея”, която си тръгна от живота ти миналия месец, една сряда, с нищо неразличаваща се от някоя друга сряда и с нищо не подсказваща, че някой ще си тръгне от живота ти. Не ти каза „защо” и ти не й каза „остани”. И не хлопна врата, защото не живеехте заедно. Просто споделяхте заедно. Емоции някакви, някакви вечери, понякога обед, желания всякакви и преди всичко страст. Обичаше кожата й, мириса на косата й и нежната извика на гърдите й. Освен това я гледаше в очите. Тя обичаше ръцете ти. Сигурен си в това, защото ти го беше казала в един смс, в една нощ, която с нищо не подсказваше, че някой ще дойде в живота ти, за да те направи друг. Дори не осъзнаваше колко друг. Сега този, другият, стоеше в кухнята ти, пиеше кафето ти и получи смс от нея. Не беше за ръцете ти. Беше за очите й. Празни. Останали са празни очите й, ръцете й, тя. Тогава ти стана бавно от стола, разтърка очите си, грабна малко слънчеви лъчи и изплете плитка, по която тя да слезе на долната земя и да напълни очите си, и ръцете си, и сърцето си с тази красота, която ти виждаше през прозореца си, носеше в спомените си, не беше спрял да откриваш всеки ден, всеки един момент, като този, изцяло сутрешен и донякъде интимен, докато просто си пиеше кафето и вяло слушаше сутрешния блок и някак знаеше, че ще получиш смс от нея.

Нагоре