Чудех се колко ще издържиш преди да поискаш да ти дам всичко. Не стигат вече беглите усмивки, неволните докосвания, неизречените желания. Не стигат случайните срещи, отдавна сме превърнали случайността в съвършена заговорница. Не стигат. Знаеш ли защо? Защото двамата с теб сме еднакви. Еднакво алчни, еднакво жадни за този живот, за криволичещите му пътечки, колкото по-криви толкова по-добре. Еднакво ненаситни сме, като недоносени организми, които бързат да наваксат и бозаят до безкрай, разранявайки плътта. Еднакво сме сигурни, че искаме всичко и дори да боли няма да се превърнем в примирени малки същества. Разраняваме душите си, знаеш го. Раняваме и други души, разкъсваме нечии други емоции, правим света на хиляди малки парченца. Така се пръсна купата с бонбоните, когато замахна твърде силно да я вземеш. Така казваш ще се пръсне сърцето ти от любовта към мен. Искам да забивам нокти в кожата ти и хапя устните ти, за да усетиш как боли страстта. Оставям червени драскотини по ръцете ти, по гърба, по душата ти, а ти ги гледаш и се сещаш как ме искаш. Как те искам. Знаеш ли защо? Защото сме различни. Защото, ако аз съм уверена в любовта си ще се боря с каквото и когото трябва. Ще преминавам предразсъдъци и ще руша стени от лоши погледи и грозни одумки. Ще хапя, ще ритам, ще бъда лоша, ще бъда буря, ще…Ако съм сигурна, в любовта си. Защото ти никога няма да се влюбиш, ако не си сигурен, няма да се отдадеш, няма да се подчиниш. Защото аз, защото ти винаги ще искаме да контролираме нещата. Само в онези откраднати вечери ще сме еднакво жадни, еднакво луди, еднакво безумни да прекрачваме границите на всяка представа, еднакво подчинени на страстта, еднакво загубили контрол.
    Чудех се колко време ще мине преди да поискам да ти дам всичко.

...и аз понякога изпадам в такива състояния...готов да направя всичко...и само една дума може да ти убие целия ентусиазъм...

и поглед стига, неизреченото също ни ранява...

И аз това се чудя - кога ще поискам да му дам всичко и кога той ще поиска да го има това всичко и да ми даде всичко....
интересни мисли!