Постинг
27.10.2006 12:49 -
magic inside
Понякога се чудя дали съм вещица или вълшебница. Не, не ми казвай, че съм просто жена и двамата знаем, че не е така. Откъде ли? Някои неща ги знаеш интуитивно, дори без да ги съзнаваш. Не опитвай да си обясняваш всичко. Не знам обаче сега за добри вълшебства или лоши магии да си поговорим. Като всеки и аз съм изтъкана от мрак и светлина. И докато вълшебната пръчка е в едната ми ръка, с другата разбърквам в котлето омразата с любовта. Понякога целувам жаби, понякога принцове, понякога казвам истината, понякога се оплитам в лъжи, понякога се возя в тиквени каляски, понякога яхам метли. За музиката в душата знаеш. Виждал си и светлината в очите. (да, блестяха защото те виждах). Само не знаеш, че те виждам и нощем, виждам къде си, с кого си, как си, дори да не искам те виждам. А после събирам лековити билки, та когато се почустваш сам, и уморен, и друг да ти направя компрес с любов и мащерка и още нещо. Събирам любов и насън, за да има за студените нощи. А вещицата в мене се бунтува, крещи и ми удря шамари. Как съм можела толкова лесно да се предавам на тебе? Пали огъня и слага котлето и започва да бърка с дълга лъжица, дялана от копита на сто черни жребеца. Разбърква отрови, билки черни, крака на влечуги, малко омраза добавя да има и мълви някакви думи неразбрани, прави магии против лудост. Нека не те виждат очите ми тогава. Бягай далече. Да не стигне някоя дума до тебе, да не те опаря с поглед. Да не изгориш, да не загубиш себе си, както аз губя мене. Подмамен от вълшебницата да не целуваш вещицата и да се чудиш защо горча, когато ме виждаш толкова хубава. И въобще когато ме целуваш, имай си едно на ум. Но ако ме няма не спирай да ме търсиш през девет планини в десета, не спирай да ме искаш. Приказката ще я пишем двама. Усмихни се.
Търсене
За този блог
Гласове: 3349
Блогрол
