Понякога ми се иска поне на тялото ти все още да му липсвам. Знам, че разумът ти казва не и не, знам, че няма да се върнеш, че не искаш. Но на мен ми се иска ръцете ти все още да ме търсят, за да ме прегърнат, устните ти да ме търсят, за да ме целунат, очите ти да ме търсят, за да се нагледат. Иска ми се тялото ти все още да пази спомена за онази страст, да му липсва тръпката да краде любов, да потръпва понякога в неизказано желание, от което да бягаш с ума си. Иска ми се нощем да влизам в сънищата ти болезнено истинска и болезнено да ме желаеш. Иска ми се още да се наелектризира въздуха, ако някога мина край теб. Иска ми се, макар че, се опитваш да ме забравиш (може би си и успял) тялото ти все още да ме пази във всяка клетка, на която съм се отдавала до безкрай, до болка, до грях, до вина. Иска ми се онази първична сила да е все още жива и въпреки че сме я погребали на дълбоко под тонове обиди и лоши мисли, тя да успее да ни подчини отново. Иска ми се природата в нас да надделее. Да ти се отдам пак, да се отпусна в ръцете ти, да се стопя в устните, да потъна в очите. Иска ми се да съм втъкана в кожата ти, като сребърна, хладна нишка. Иска ми се да съм оставила следи. Но знам, че не следите по тялото, а следите в душата ти могат само да те върнат при мене.

всичко е написано с най-красивите и силни думи.явно раздялата е отскоро.любовта и страста са били силни,след това ти се струва,че е невъзможно всичко да изчезне и въобще някой от вас двамата да го забрави-истината е,че дори и да не се забрави,нищо не се помни с такава сила.всичко с времето избледнява и отслабва дори против волята ни.хората не могат да живеят дълго време с тази болка, затова разума и сърцето бавно,но сигурно се отдалечават от нея.

и именно от тази осезаемост толкова боли, като се замислиш че всичко е било и го няма вече:(

Времето лекува!Знам от собствен опит!

Всички влюбени минат през едни и същи проблеми, но само тези, които са един за друг успяват да запазят връзката си. Помисли си струва ли, след като не сте заедно да ти е толкова тъжно още?

Защо я наричаме любов когато е преди всичко секс. ???? :) Знам че съм жестока, но това е тъпата реалност.
Късмет,ако поне му липсваш наполовона колкото на теб, твои ще е...:)

гледай напред!

времето никога не лекува. ти просто свикваш с болката си и тя вече не ти прави такова впечатление. бъди търпелива, стискай зъби и всичко ще си дойде на мястото.