Виждам болката в очите ти и въпроса: защо ми каза? Защо ти казах?

Няма път през полета замръзнали.
Лятото се е сгушило в пазвата ми.
Има луди усмивки и удари,
има разрушени мечти и кошмари,
има болка, а след нея надеждата
подава глава уморена.
Има вечери много и утрини.
И все се будим същите
Сломени
Уморени
Са душите ни от лъгане.
Сърцата ни са гумени играчки
Тъпчеме ги за да чуем как пищят,
а после избождаме очите си
Да няма път назад.
Само там в средата на дансинга
Те усещам как се движиш
Но не си бил ти
Била е съдбата ми –
танцувала е танца на истината.

или ставаш все по-добра, или все по-лесно ти се връзвам...
май второто

и в двата случая съм доволна:)