Постинг
01.10.2013 17:43 -
Абстиненция на чувствата
Днес ще ти напиша писмо за абситенцията на чувствата. За ремисията на емоциите. Как да ги преодоляваш, как да бягаш от себе си в моментите, когато ти се иска да се върнеш към любимия си наркотик, към онази любов, към която връщане няма.
Сега си малка, но някой ден ще пораснеш. И ще се влюбиш. Много. Ще бъдеш склонна на всякакви компромиси. Ще забравиш себе си в ръцете му, в мъжкия му мускусен аромат, в усмивката му. А очите му, задължително тогава, няма да те виждат. Ръцете му ще са силни точно толкова, колкото да извият врата на емоциите ти и да ранят сърцето ти. Което ти няма да пазиш, мила моя, защото сърце не се пази. Запомни го. Ако пазиш сърцето си всеки път, никога няма да разбереш какво е да ти го разбият. И няма да разбереш какво е да полетиш на крилете му и че всъщност сърцата летят, дори ние да стъпваме по тази земя, понякога доста ниско. Когато тази любов приключи, ще бъдеш разбита. ще бъдеш по-ниска от тревата. Ще се свиеш в позата на малък ембрион и ще прегръщаш сама себе си много дни и много нощи. Дори да съм до теб тогава, няма да мога да ти помогна. Само ти си лечителят на душата си. Само ти имаш лекарството. И негово величество Времето.
После ще се изправиш, защото ще бъдеш силна жена. В това съм сигурна. Вижда се в пламъчетата на очите ти, че никога няма да се предадеш. Колкото и да боли, знам, че ще дойде ден, в който ще си поемеш дъх отново. Ше погледнеш пак на света с любопитните си очи и ще започнеш да прохождаш отново в объркания свят на чувствата. Ще стъпваш смело, ще се изправиш като тревата и ще продължиш напред, заличила всеки спомен за ръцете и усмивката му. Ще скриеш спомените си надълбоко и дори няма да се сещаш. Ще бъдеш пак себе си и по-истинска от всякога. Ще следват месеци ремисия на емоциите. Усещане за щастие и пълнота. Ще се чувстваш излекувана от онова наркотично усещане да искаш него, да се подчиняваш на волята му, да го обичаш.
А после ще дойдат абстиненциите. Неочаквани. Силни. Събудени от някой сън или от внезапно докоснал те полъх на парфюма му, или от някой случайно прокраднал се спомен. Нямам идея какво ги отключва. Вероятно ти ще разбереш за себе си. Спят тихо в теб, като мъркащи котенца, които после показват ноктите си и дерат до кръв. Абстиненцията на чувствата, мила моя, е силна, колкото всеки друг копнеж по страст, която вече си отказала. Която знаеш, че те убива и която трябва да избягваш на всяка цена. А цената понякога е прекалено висока. Ще ти се иска да крещиш и вероятно ще го правиш наум. Ще ти се иска да му звъннеш, да му напишеш смс, да му изпратиш мейл. Да го причакаш до у тях. Да му кажеш, да му изкрещиш, ще ти се иска да изпишеш с целувки по тялото му цялата страст на света. Ще ти се иска да си буря, да събориш преградите, да отвееш жената до него, да заличиш всяка секунда, в която е живял без теб. Безпомощната агресия на мозъка в съчетание с незадоволимия копнеж на сърцето.
Тогава, мила моя, дишай. Или пий, или се обади на приятел, или пиши, ако можеш да пишеш, или танцувай, или гледай някой филм. Защото няма клуб за взаимопомощ за този вид пристрастяване. Но пък винаги ще има кой да ти помогне да преодолееш тази абситененция. Затова бъди сигурна, че имаш приятели, на които можеш да разчиташ. И, че знаеш коя си. И, че сметката ти за Интернет и телефон е платена. Ще мине, съкровище, тази болка. Ще премине безумното влечение. Ще остави горчив вкус в съзнанието ти и още някой странен сън под клепачите ти. И малко тъга в очите ти. Но пък очи, които винаги се усмихват не са истински. Ще се изправиш и след този шамар. Но бъди нащрек. За абстиненцията на чувствата. За ремисията на емоциите. И никога недей да пазиш сърцето си от Любовта.
Сега си малка, но някой ден ще пораснеш. И ще се влюбиш. Много. Ще бъдеш склонна на всякакви компромиси. Ще забравиш себе си в ръцете му, в мъжкия му мускусен аромат, в усмивката му. А очите му, задължително тогава, няма да те виждат. Ръцете му ще са силни точно толкова, колкото да извият врата на емоциите ти и да ранят сърцето ти. Което ти няма да пазиш, мила моя, защото сърце не се пази. Запомни го. Ако пазиш сърцето си всеки път, никога няма да разбереш какво е да ти го разбият. И няма да разбереш какво е да полетиш на крилете му и че всъщност сърцата летят, дори ние да стъпваме по тази земя, понякога доста ниско. Когато тази любов приключи, ще бъдеш разбита. ще бъдеш по-ниска от тревата. Ще се свиеш в позата на малък ембрион и ще прегръщаш сама себе си много дни и много нощи. Дори да съм до теб тогава, няма да мога да ти помогна. Само ти си лечителят на душата си. Само ти имаш лекарството. И негово величество Времето.
После ще се изправиш, защото ще бъдеш силна жена. В това съм сигурна. Вижда се в пламъчетата на очите ти, че никога няма да се предадеш. Колкото и да боли, знам, че ще дойде ден, в който ще си поемеш дъх отново. Ше погледнеш пак на света с любопитните си очи и ще започнеш да прохождаш отново в объркания свят на чувствата. Ще стъпваш смело, ще се изправиш като тревата и ще продължиш напред, заличила всеки спомен за ръцете и усмивката му. Ще скриеш спомените си надълбоко и дори няма да се сещаш. Ще бъдеш пак себе си и по-истинска от всякога. Ще следват месеци ремисия на емоциите. Усещане за щастие и пълнота. Ще се чувстваш излекувана от онова наркотично усещане да искаш него, да се подчиняваш на волята му, да го обичаш.
А после ще дойдат абстиненциите. Неочаквани. Силни. Събудени от някой сън или от внезапно докоснал те полъх на парфюма му, или от някой случайно прокраднал се спомен. Нямам идея какво ги отключва. Вероятно ти ще разбереш за себе си. Спят тихо в теб, като мъркащи котенца, които после показват ноктите си и дерат до кръв. Абстиненцията на чувствата, мила моя, е силна, колкото всеки друг копнеж по страст, която вече си отказала. Която знаеш, че те убива и която трябва да избягваш на всяка цена. А цената понякога е прекалено висока. Ще ти се иска да крещиш и вероятно ще го правиш наум. Ще ти се иска да му звъннеш, да му напишеш смс, да му изпратиш мейл. Да го причакаш до у тях. Да му кажеш, да му изкрещиш, ще ти се иска да изпишеш с целувки по тялото му цялата страст на света. Ще ти се иска да си буря, да събориш преградите, да отвееш жената до него, да заличиш всяка секунда, в която е живял без теб. Безпомощната агресия на мозъка в съчетание с незадоволимия копнеж на сърцето.
Тогава, мила моя, дишай. Или пий, или се обади на приятел, или пиши, ако можеш да пишеш, или танцувай, или гледай някой филм. Защото няма клуб за взаимопомощ за този вид пристрастяване. Но пък винаги ще има кой да ти помогне да преодолееш тази абситененция. Затова бъди сигурна, че имаш приятели, на които можеш да разчиташ. И, че знаеш коя си. И, че сметката ти за Интернет и телефон е платена. Ще мине, съкровище, тази болка. Ще премине безумното влечение. Ще остави горчив вкус в съзнанието ти и още някой странен сън под клепачите ти. И малко тъга в очите ти. Но пък очи, които винаги се усмихват не са истински. Ще се изправиш и след този шамар. Но бъди нащрек. За абстиненцията на чувствата. За ремисията на емоциите. И никога недей да пазиш сърцето си от Любовта.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3349
Блогрол
