Блогът на deseo

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.06.2009 10:39 - Ask

Прочетен: 771 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.06.2009 10:39

Ще сложа сребърните си сандалки
и ще тръгна по млечните пътища
да гоня демоните от душата си.
Ти кой беше,
че не се сещам?
Нещо в очите ти изглежда познато,
но само за малко.
Днес съм се събудила друга.
Твърде неприятно за тебе,
но поне вече няма да се налага
да избираш.
Отговорите са в нас,
въпросите само чувам отдалече
през шума на дните,
изгубени в прах и слънце.
Затръшвам вратите със сила,
счупих касата онзи ден,
но нищо не струва колкото
това да си тръгнеш.
Ще сложа и гривната
със сребърни топчета,
които ще търкалям, когато се уморя
да тътря краката по млечните пътища
към демоните си.
А накрая пък може да си заживеем добре с тях
всъщност.
Свикнали сме си донякъде,
а и без тези демони точно
щях да съм цял-живот-скучала.
Когато се уморя да бродя
просто ще сваля сребърните сандалки
от краката си и
ще се сгуша в извивката на полумесеца,
която няма формата на твоето рамо (и слава богу)
и ще се отдам на съня си
много по-страстно, отколкото на тебе
и тогава, може би, само тогава,
ще бъда толкова истинска,
боса и отдадена,
че може би, тогава и само тогава,
ще осъзнаеш, че нямаш вече избор,
защото аз съм измолила за решение.
You"re always answered.

Нагоре