Постинг
03.06.2009 11:35 -
P. S.
Автор: deseo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 850 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 03.06.2009 11:37
Прочетен: 850 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 03.06.2009 11:37
Ще усетиш много ясно, когато вече няма да ме има в живота ти.
Ще го осъзнаеш внезапно,
като внезапно възникнала болка, която те прорязва
през лявата половина, сутринта,
докато си палиш първата цигара. Ще се зачудиш какво става, дали не си достатъчно остарял за някой инфаркт вече. Ще отмине с първата глътка кафе. Ще се избръснеш после и ще тръгнеш за работа. Да, разбирам, колко нямаш време. Денят ти ще бяга между задълженията и само в миговете, когато си поемаш дъх, ще усещаш пак тази болка – лека, като леко стисване вляво, където е сърцето ти. Докато нагоре надолу се повдига диафрагмата ти, с всяко движение ще започваш да усещаш как ме няма. Следобеда, в най-напрегнатия час, ще получиш леко сърцебиене, както когато си ме любил. Ще знаеш вече ясно какво не е наред. Няма да го има в живота ти невидимото ми присъствие /толкова невидимо та почти отсъствие/. Ще се зачудиш откога не си ме чувал. Няма да се сетиш. Натрапчиво ще помниш само цвета на очите ми. А после ще нахлуят в тебе всички спомени. Ей така, както се стоиш, ще усетиш как ме няма. Колко ме няма. Ще се уплашиш откога ме няма. Ще се уплашиш защо ме няма. После ще седнеш на леглото си като се прибереш, ще гледаш стената срещу себе си, ще те упоява дъха на липите под прозореца ти и ще се сещаш как ми пържеше кюфтета веднъж, като бях гладна, как ме слагаше да легна, как ми даде пижамата си, как ме обладаваше, как не спираше да ме гледаш никога, как се прибирахме заедно понякога, как обичахме да се разхождаме, да сме заедно, /откраднато заедно/, как ме искаше, искаше, искаше, как ме имаше, имаше, имаше, имаше, имаше, как болеше, като гледаше как ме прегръща той, как ми пишеше смси, /кога написа за последен път?/, как крадеше време за да ме имаш, /нямаш време, разбирам ли?/, как ме гледаше, докато спя, как искаше да родя дъщеря ти, как и колко и кога всичко това престана да има значение? Ако аз вече дишам, ти ще спреш в онзи миг, и ще осъзнаеш, че всъщност си започнал да дишаш, в момента, в който си осъзнал, че можеш да ме имаш. P.S. Твоя невъзможна любов.
Ще го осъзнаеш внезапно,
като внезапно възникнала болка, която те прорязва
през лявата половина, сутринта,
докато си палиш първата цигара. Ще се зачудиш какво става, дали не си достатъчно остарял за някой инфаркт вече. Ще отмине с първата глътка кафе. Ще се избръснеш после и ще тръгнеш за работа. Да, разбирам, колко нямаш време. Денят ти ще бяга между задълженията и само в миговете, когато си поемаш дъх, ще усещаш пак тази болка – лека, като леко стисване вляво, където е сърцето ти. Докато нагоре надолу се повдига диафрагмата ти, с всяко движение ще започваш да усещаш как ме няма. Следобеда, в най-напрегнатия час, ще получиш леко сърцебиене, както когато си ме любил. Ще знаеш вече ясно какво не е наред. Няма да го има в живота ти невидимото ми присъствие /толкова невидимо та почти отсъствие/. Ще се зачудиш откога не си ме чувал. Няма да се сетиш. Натрапчиво ще помниш само цвета на очите ми. А после ще нахлуят в тебе всички спомени. Ей така, както се стоиш, ще усетиш как ме няма. Колко ме няма. Ще се уплашиш откога ме няма. Ще се уплашиш защо ме няма. После ще седнеш на леглото си като се прибереш, ще гледаш стената срещу себе си, ще те упоява дъха на липите под прозореца ти и ще се сещаш как ми пържеше кюфтета веднъж, като бях гладна, как ме слагаше да легна, как ми даде пижамата си, как ме обладаваше, как не спираше да ме гледаш никога, как се прибирахме заедно понякога, как обичахме да се разхождаме, да сме заедно, /откраднато заедно/, как ме искаше, искаше, искаше, как ме имаше, имаше, имаше, имаше, имаше, как болеше, като гледаше как ме прегръща той, как ми пишеше смси, /кога написа за последен път?/, как крадеше време за да ме имаш, /нямаш време, разбирам ли?/, как ме гледаше, докато спя, как искаше да родя дъщеря ти, как и колко и кога всичко това престана да има значение? Ако аз вече дишам, ти ще спреш в онзи миг, и ще осъзнаеш, че всъщност си започнал да дишаш, в момента, в който си осъзнал, че можеш да ме имаш. P.S. Твоя невъзможна любов.
Търсене
За този блог
Гласове: 3349
Блогрол
