И така, колеги, можем да започваме с дисекцията. Ръкавици не е нужно да слагате, обикновено всеки бърка в нея с голи ръце, грубо, без да се съобразява с нежната й същност, така че пораженията ще са в границите на ежедневните. О, да, разбира се, че докато е жива ще извършим дисекцията. После не я знаем много къде отива, а и докато се мъчи под ножа е по-интересен обект за изследване и проявява много качества, които не са забележими в нормални обстоятелства. Така, съсредоточете се моля, защото някои прояви са еднократни, макар че повечето са с тенденция към хроничност. Сега обаче с какво да запознаем е въпроса – дали да я разрежем с предадено доверие, нещастна любов или лошо отношение. Да, най-добре е наистина с нещастна любов. Вариантите знаете там са безкрайни, но независимо от материала (лъжи, липса на ответност в чувствата, предадена любов, изневяра, угаснала любов) игличките на нашия инструмент се забиват дълбоко. Наблюдавайте реакцията на душата. Проявленията могат да са безкрайни, но болката е основното. Неразбирането. Защо така се е получило, след като всичко е било съвършено. Започва да се пита дали тя е искала много или той е давал малко. Започват съмненията, въпросите дали пък не е нейна вината, че така се е получило. После идва и синдрома на жертвата, съжалението към себе си, увереността, че това е заслужено.  Накрая се появява и нейно височество Надеждата и душата пак се устремява с пълни сили към източника на болката. И започва пак да ври в един и същи огън, а дяволите наоколо се увеличават. Накрая всички седим и се чудим защо пак боли и какво толкова да искаме от тоя живот. Често предпочитаме да бягаме, вместо да останем и да се борим за нея, за душата си. Предпочитаме да я хвърлим на ония вълци – лъжите, спомените, надеждата, вместо да простим на себе си и да продължим напред. Дисекцията я правим всеки ден, колеги. След всяко случване започваме да мислим, да преживяваме, да се чудим, да пишем, да пеем, да пием и там, каквото се сетите. Анализираме, но анатомията на душата ни убягва.  И ако тя иска просто любов, ние сме готови да усложняваме до безумие нещата. И ако тя иска просто настояще, ние хукваме в миналото или в бъдещето и пропускаме нашето днес.
    Затова, колеги, се вгледайте хубаво в себе си.  Не подлагайте душата си на поредната дисекция, приемете желанията си, поработете с нея, вложете малко усилия. И не се безпокойте, опита в това отношение не идва с годините, както и щастието междудругото, нито пък с поредната неуспяла връзка, нито пък с поредния удар от човек, който сте обичали. Обичайте пак, пробвайте пак, болете пак, наблюдавайте. Но никога не се отказвайте да бъдете себе си и да бъдете щастливи за час, за два, с този или друг човек, да вярвате, да можете. В анатомията на душата има една особеност – всеки път я виждаме, такава каквото искаме да я видим. И светът всеки път се подчинява на нашите усещания. А сега, колеги, сте свободни. Досега вие правихте дисекция, а сега трябва да сте белите мишки. Животът ви чака, за да експериментира с вас. Не го разочаровайте.

:(((

Адмирации за поста

Учим за дисекция на жаба в училище, но за дисекция на душата- няма предвиден урок. Кой ли би трябвало да ни научи на това? Да предоставим на самия живот- на метода на пробите и грешките и последвали други експерименти. Защо не? Е, по-дълъг път, но ние за никъде не бързаме, нали? Важно е да не се отказваме!

:)))
e.

не само ме накефи!

накеи ме максимално!!!!!!!!!!!!