Постинг
09.02.2007 16:53 -
Not enough
Ами ако не съм достатъчно добра за теб? Ако някога съм била, но сега съм загубила себе си и можеш да получиш само лъскавата обвивка? Ами ако, когато съм се докоснала до грозното съм загубила чистотата на мислите и сега мога да лъжа всекиго за всичко? Ако много искам да съм ангел, но вече се познавам достатъчно добре, за да знам, че крилата отдавна ги няма и в тъмнината няма да видиш и следа от ореол? Ако винаги гледайки светлата, виждам и тъмната страна на живота? Ако съм колкото слънчева, толкова и мрачно дълбока? И ако можеш да потънеш в усмивката, дали няма да се удавиш в сълзите?
Знаеш ли, имам такива вечери, когато просто потъвам в болката. Понякога не искам да изплувам. Знам за хубавите неща, знам, че ги и искам, знам, че ме чакат там някъде, може би в очите ти, но се чудя къде да избягам от миналото, от грозните спомени, как да избягам се чудя. Те винаги ме застигат, и хубавите, и лошите спомени и ме връщат назад, към онова аз, което не може да преодолее болката, което все още не вярва, в това което се е случило, което се чувства толкова предадено, че не иска даже да продължи. Тогава аз се давя в сълзите си и си мечтая за ръцете ти. Чудя се дали могат да отнемат болката, да заличат лошото, дали могат да ме скрият. И ако могат, ако могат всичко това, ако могат да върнат радостта в очите ми какво ще ти дам аз? Ще бъда ли достатъчно добра за теб? Достатъчно осмислена, достатъчно открита, достатъчно чиста? Ще бъда ли достатъчно слънчева, за да създавам изгреви за теб? Ще бъда ли достатъчно истинска, за да дарявам любов? Ще бъда ли достатъчно силна, за да намеря себе си отново? А ти да ме откриеш ще можеш ли…
Знаеш ли, имам такива вечери, когато просто потъвам в болката. Понякога не искам да изплувам. Знам за хубавите неща, знам, че ги и искам, знам, че ме чакат там някъде, може би в очите ти, но се чудя къде да избягам от миналото, от грозните спомени, как да избягам се чудя. Те винаги ме застигат, и хубавите, и лошите спомени и ме връщат назад, към онова аз, което не може да преодолее болката, което все още не вярва, в това което се е случило, което се чувства толкова предадено, че не иска даже да продължи. Тогава аз се давя в сълзите си и си мечтая за ръцете ти. Чудя се дали могат да отнемат болката, да заличат лошото, дали могат да ме скрият. И ако могат, ако могат всичко това, ако могат да върнат радостта в очите ми какво ще ти дам аз? Ще бъда ли достатъчно добра за теб? Достатъчно осмислена, достатъчно открита, достатъчно чиста? Ще бъда ли достатъчно слънчева, за да създавам изгреви за теб? Ще бъда ли достатъчно истинска, за да дарявам любов? Ще бъда ли достатъчно силна, за да намеря себе си отново? А ти да ме откриеш ще можеш ли…
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Най-вероятно, другият си мисли ...
13.02.2007 13:38
13.02.2007 13:38
Най-вероятно, другият си мисли същите неща...дали е достатъчно добър за теб, какво може да ти даде...и т.н. Всички сме далеч по-крехки от колкото си мислим и показваме, но силата която ще получим като преодолеем съмненията си и страха си, неувереността и...е несравнима с нищо друго. Така си мисля аз, мъчейки се да се сдобия с нея :) да отида отвъд миналите болки и разочарования, по-близо до другия...Наскоро си припомних Невероятната съдба на Амели Пулен, накрая записът на видео от нейния съсед с чупливите кости...помниш ли?
е.
цитирайе.
Търсене
За този блог
Гласове: 3349
Блогрол
