Прочетен: 6687 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2011 23:06
Не ми се пише за любов. Не ми се мисли даже за любов. Омръзна ми да тичам след единия, омръзна ми да ми се свива душата заради другия. Пропуснах толкова мигове покрай мен заради тях, че сега се чуствам почти възкръснала. Животът, знаеш, се връща по някое време в теб, обръщаш погледа пак към света, пак се оплиташ в сладко-горчивите мрежи. Една приятелка ме попита онзи ден „как да продължа без него, боли”. Всъщност нямаше какво да кажа. Припомних си моите първи дни без него. Онази безтегловност, онова усещане, че са ампутирали част от теб, онази дезорганизираност и липса на желание за каквото и да било. Онзи робот, в който ни превръща раздялата. Ядеш и спиш насила и дори не усещаш музиката, нищо, едно нямо и глухо нищичко. Как се връща животът в теб ли? Бавно предполагам. С малко упоритост от твоя страна, някак насила го връщаш в началото, мечтаеш си за онази сутрин, когато се събуждаш с желание. Събуждаш се година и половина по-късно и се оглежаш наоколо сякаш сега проглеждаш за първи път. Дали спира да боли наистина? Не мисля. Просто бавно, но сигурно забравяме някои болезнени детайли, бавно и сигурно свикваш да живееш без него, нямате общи преживявания, свикваш да не споделяш с него, свикваш да имаш твой живот, в който има други хора, други интереси. Свикваш да разполагаш с това време, което преди си разделял с него, животът просто те дърпа пак към себе си, гледа те с нечии умоляващи очи, които не спират да те викат „ела, върни се пак при мен”. И се връщаш. По-силен и по-малко влюбчив. И някак претръпнал. Хората с разбити сърца сигурно имат тръпчив вкус. Не знаех какво да й кажа. Просто, защото няма какво. Няма нужда от баналните думи, че времето лекува. Самото лекуване е твърде болезнено, пък и не искаш да знаеш, че сигурно е за добро. Сърцето не мисли, за него няма бъдеще, няма минало, боли днес, радва се днес. Може би само в сърцето си живеем наистина в настоящия момент. В този момент нямам какво да й кажа. Ще преболи и само от нея зависи кога ще отвори отново очите си, кога ще чува отново, кога ще усеща. Не съм тъжна днес. Лятото има вкус на плодове и ленено масло, разбъркано в чаша мляко. Има много очи, има много ръце, има пътища, кино, разпиляни срещи, късни телефонни позвънявания, има красотата на летния град, който сякаш мърка като коте, легнало на припек. Има мъркащи вечери, студен чай, когато просто седя и се наслаждавам на мига, има бързи уговорки, има своите лъжи, има своите желания, има сутрешни хладни кафета, почти на крак за 15 минути. Има летни раздели, има нови запознанства, има топли устни и сладолед от време на време. Има толкова много неща. И няма други. Просто момент. Когато изплачеш очите си, ще излезе онова късче лед и Снежната кралица на тъгата ще отпусне прегръдката си, за да можеш ти да прегърнеш живота отново.
ЗА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА С ВЪПРОСИ И ОТГОВО...
ЗА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА С ВЪПРОСИ И ОТГОВО...
18.07.2008 11:30
Не ме щади любов, не ме щади!
Макар да те проклинам и отпращам,
Когато любовта любов роди,
Това е то- бленуваното щастие!....весел и усмихнат да е денят ти...:-)))
боли и не се забравя ,с времето просто претръпваш и губиш част от силната болка в началото ,но помниш и всеки път когато прочетеш нещо написано като това в този постинг нещо те жегва от вътре.... дори може да ти се доплаче
18.07.2008 12:57
Поздрави, с пожелание за хубави моменти..
П.С. Обичам приказката за Кай и Герда.. :)
не знам дали заради това или заради цялостния текст, или заради някакви си мои вътрешни усещания, но ми стана някак мъчно, и усетих буца в гърлото си...
Поздрави!
ще ти олекне. не плачат само пълни садисти и извратеняци, а инак плачем всичките. даже такъв злобен мизантроп като мен.
Живей, хубаво създание. Най-прекрасното ти предстои.
Браво за постинга, адски ми допадна :)
18.07.2008 20:25
09.08.2008 19:53
Silence