Всеки път ми се иска да ти кажа как ме няма.
Но ти вече го знаеш,
разбрал си го още, когато си ме срещнал за първи път,
още когато си ме прегърнал за първи път,
още след първата целувка.
Оттогава пътуваме все към този момент - 
когато ме няма, 
когато те няма.
Когато остава само оня студ в теб,
както когато си бил далеч,
но тогава си знаел, че ще се върнеш,
знаел си как ще се върнеш 
и ще ме прегърнеш и денят ще бъде цял.
Сега е цяла само тази нощ, която не свърша
и в която се загръщаш с одеяло от спомени,
а слънцето докосва сутринта едва отворилите се очи
и този студ не си тръгва, защото си забравил топлото
в ръцете ми, в очите ми, в устните.
А аз съм сега толкова гореща, че паря,
изгарям всички, посегнали към мен устни,
правя мехури по ръцете и сама се топя
и линея, като свещ, оставена на вятъра 
и чакам да спре бурята, да утихне пламъка,
да усетя онзи студ в мен, както когато си бил далеч,
защото сега макар да си тръгнал, не съм те пуснала
по-далеч от един милиметър от сърцето ми
и сама падам в този плен и си мисля, 
колко са топли ръцете ми и как мога да стопля сърцето ти.
Но всъщност не мога.

макар и с толкова болка!
А песента е точно мой тип!
Благодаря ! :)))