Преди колко...може би 5-6 години ти бях писала една коледна картичка, която много беше харесал (на хората, които не забравят...). Сетих за нея, за посланието (на хората, които не спират да говорят без думи...) след като прочетох един твой имейл (на хората, които сънувам понякога..). Замислих се, ако сега трябва да напиша такова посвещение какво би било то (на хората, които не губят себе си, дори да изгубят всичко друго...). Дали би било по-тъжно, по-отчаяно или би имало искрица надежда (на хората, които умеят да изгряват...). Дали пък не забравихме как се изгрява? Само залези ли следват или сме слънца за цял живот? (на хората, които не спират да искат и да могат...). Може би бих го започнала така:
    На хората, които се изправят след поредния удар. На хората, които знаят как да "удрят" силно. На беззащитните от любов хора. На хората, които не спират да вярват. На хората, които убиват вярата ти, за да те направят по-истински в безверието ти. На хората, в които вярвам. На слънцата в живота ми, които греят, дори тогава, когато съм сляпа за светлината. На изгубените в мрака слънца, които се борят всеки ден, за да изгреят. На хората, за които съм слънце. На хората, които не спират да търсят смисъла, за да живеят. На хората, които живеят, дори когато не го намират в тъжните си мисли. На хората, които са изтеглили по-тежкия жребий. На силните хора. На хората, които не се страхуват да остават сами. На хората, които не се отказват да търсят. На намерените, случайно (или може би не) срещнати хора, които ни показват пътя, когато се залутаме. На учителите от този етап на живота ми. На онези, които имат очи да виждат отвъд маските. На онези, които се връзват на театъра, който играем всеки ден. На зрителите и героите в живота ни.  На хората, които болят прекалено дълбоко в себе си. На хората, които причиняват онази болка, която те убива и те ражда всеки ден. На хората, които издигат стени, за да преминаваш през тях. На хората, които раждат бури, за да бъдеш стрък тревица или стъпкано сено. На хората, които са достатъчно силни и искрени, за да обичат без условия. На хората, които обичат достатъчно, за да прощават всичко. На хората, които знаят какво е да бъдеш обичан. На хората, до които не мога да съм. На хората, които знаят, че никога няма да бъдат сами в битките си. На хората, които се борят, които търсят, на смелите хора. На искащите и имащите, на губещите, каквито всички понякога сме... На хората, които осъзнават какво имат, преди да го загубят. На хората, които се опитват да живеят само в настоящето. На миналите хора, на спомнящите хора, на онези, които не забравят. На...

    Как би продължил ти нататък? Как бихте продължили вие?
    Преди 5-6 години пожеланието беше мисля, не спирай да изгряваш всеки ден... Сега не знам дали вярвам в слънчевото аз. Но сигурно има слънчево ти. Защото в живота винаги има светлинка, трябват ни само очи да я видим. Трябва ни сърце. Може би... спрете за миг и  отворете очите си? Може би... спрете за миг и се огледайте в сърцето си?
Успях ли да отворя очите си? Успях ли да събудя сърцето си?