Поглеждам се в огледалото и виждам, че очите ми са станали студени и хладнокръвни. Така е откакто се опитвам да те убия в мен. На жертвата й омръзва тази постоянна болка и надига глас, че си иска живота обратно. Тогава се превръща в хищник. Погледът става остър като бръснач, а ноктите могат да оставят дълбоки бразди по плътта ти. Сутрин като се събудя се протягам като пантера и после се готвя за скок. Скок в деня, който ще се окаже по-различен, защото вече няма да я има болката, няма да те има теб в мислите ми. Денят, в който ще съм те убила в мен, в който хищника ще облизва замислено последните остатъци от живи спомени в съзнанието ми. Ще изближе и последните остатъци от допира ти до кожата ми, ще измие очите ти от очите ми. Хищникът винаги ще надделява над плячката, която всички понякога сме. Дали пък желанието да доминирам, да съм силната няма да е от полза, когато се наложи да се оцелява. Дали в този персонален сървайвър, където няма тотем за неприкосновеност, ще успея да оцелея, да победя, да убия теб в мен? Жалко само, че няма да знам какво да правя с наградата – свободата или самотата? Пантерата се превръща в малко послушно котенце, когато проси любов и почти се мразя тогава, че съм ти казала всичко, докато ти мълчеше и мълчеше. После очите ми стават стъклени и студени, та ако се вгледаш някога пак в тях да се разбиеш на хиляди малки парченца. Тръгвам да те преследвам в джунглата на спомените, превзели настоящето. Тръгвам да те гоня оттам, но знам, че ще оцелея само, ако те убия в мен. И изхвърля обезкръвеното ти тяло на вълците.

с нетърпение моментът, в който ще спреш да пишеш...:-*

Сама го каза - всички сме жертви понякога. Да живеят вълците, защото без тях нямаше да има кой да огризва останките. А миналото е лош съветник и излишен товар.

надявам се да не спра да пиша, а просто да пиша за други неща:) но засега това е положението. това помага, това пиша.

Mnogo li te naraniavaha majete v posledno vreme?

Толкова колкото позволих. Но се оказа достатъчно.

Дълго ли още ще ближеш рани?

Иска ми се по често да те виждам усмихната:)

ще ги ближа колкото е необходимо, за да е истинска после усмивката:)

Но не бива и прекалено да страдаш, да размишляваш непрекъснато за отминали събития и случки, трябва да гледаш по-усмихнато на нещата!