В сърцето няма разум. 
Има само пътища.
Разминати пътища.

В мен вали,
а ти се криеш от дъжда
и искаш ясни небеса,

Бродиш по улици,
пусти от мене.
Заспиваш в ръце,

Нарекох водата си с твоето име.
Пълна Луната ми светеше.
Тайно в тъмното и студено време,

Превърнахме Коледата в празник на излишъците. Но не на излишъка от любов, състрадание или доброта. Превърнахме я в празник на излишната украса, на излишното пазаруване на излишни вещи и на излишна храна, която не можем да изядем и ще хвъ...

Ще ме откриеш под многото пластове облаци
 и между многото капки.
За Хелоуин съм се маскирала на слънчоглед.

Студът идва,
а той си отива.
Превръщам се в капчица

С пъргави стъпки
пристъпва тя, милата,
закичила в косите си

Сърцето е животно.
Крие се зад тепето,
на хълма

Най-интимната целувка е тази по челото. Начинът, по който скланя глава и докосва с устните си нежното ти чело. Там, където се събират мислите ти за него, там, където понякога се разминават подозренията и страховете, там, където невинност...

Вървя по ръба на света, а отстрани стои и спокойно ме гледа Ана. Чувствам се като продукт, позициониран в собствения си Апокалипсис. Опитвам се да се усмихвам, за да изглеждам добре. Излиза крива усмивка. Майната му. И без това този филм...

Очите ми стъклени очите ти стъклени галят.
Потръпвам в сумрака на отминаващ си ден.
Искам захарен памук